Аз съм ти и ти си аз,
Толкова чувство в тази мисъл.
Сияе любовта във нас
и азът губи своя смисъл.
Но кой съм аз, коя си ти?
И струва ли си да изчезнеш
в обятията на тез мечти
и себе си да пренебрегнеш?
Без теб роден съм, без теб и ще умра.
Остава ми животът само.
Нима ще трябва да се спра,
нима страданието е по-голямо?
Не, смисълът във мен се ражда
в уханието на тиха светлина...
натам сърцето ме отвежда,
в измислена, но съвършена красота.
16.01.2004г. 03:21 ч.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар