За теб

Защо убиваш ме любов?
Човек съм, разбери ме.
Безмълвен е горчивият ми зов,
не искам много, погледни ме!

Защо загубих се във теб?
Не виждам вече устните неверни.
Не виждаш ти, а аз съм сляп.
Дори надеждата едва трепери.

Из мене силно споменът зове,
издъхващ, но горещо жив.
Забравено изгаря туй сърце...
Поглеждаш ме, а погледът ти сив...

Но ето, утре е, изгряват
очите, устните, ръцете ти...
Прости ми откровената ми слабост,
не утрото това е, а мечтите ми.

А аз все търсещ, заблуден,
Събудих се във пуст кошмар.
Загубен в утрешния ден,
напук се чувствам все по-стар.

Дълбоко в мене е нощта,
онази – лека и свободна.
Летиме по повърхността
аз, ти и реалността съдбовна.

07.03.2006г. 23:58 ч.