И ето полъхът безжизнен
разсейва се сред бледата мъгла.
Усещам се, летя безгрижен,
унесен в собствената самота.
Дали започва всичко или свършва,
дали към всичко се стремя?
Себе си ли искам да прекърша,
или със себе си да полетя?
Дали копнежът, дали страстта,
онази вечната илюзия...
Погубва ли ме любовта,
или обрича ме на себелюбие?
А свети нежно във душата ми
мечтата, погледът, усмивката...
Нещо ли съм или всичко във очите ти?
Защо ли питам, остава ми молитвата.
17.12.2003г. 00.40 ч.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар