Искам те такава, друга,

изгаряща, несигурна и непредвидима.

Без нищо, без ехото на миналата струна,

любов, която любовта не би си позволила..

Мокра болка

Някак странно бие моето сърце,
при все, че вчера те видях
и полетях, и чувствах се перце,
а ти дъжд беше и аз не те разбрах.

Но не топъл и желан в полето,
а лепкав и суров в града,
където просмука се в перцето
и вместо на небето, запрати го в калта.

Мечтите смели, сякаш детски
удавиха се тихо в теб, в нощта.
В мъглата думите ти резки
сълзите сляха със дъжда.

Не искам празни мисли и вода,
а пак усмивка на лицето.
Нима теб трябва да виня
щом сам отворих си сърцето...

10.08.2006г. 15:36 ч.

За теб

Защо убиваш ме любов?
Човек съм, разбери ме.
Безмълвен е горчивият ми зов,
не искам много, погледни ме!

Защо загубих се във теб?
Не виждам вече устните неверни.
Не виждаш ти, а аз съм сляп.
Дори надеждата едва трепери.

Из мене силно споменът зове,
издъхващ, но горещо жив.
Забравено изгаря туй сърце...
Поглеждаш ме, а погледът ти сив...

Но ето, утре е, изгряват
очите, устните, ръцете ти...
Прости ми откровената ми слабост,
не утрото това е, а мечтите ми.

А аз все търсещ, заблуден,
Събудих се във пуст кошмар.
Загубен в утрешния ден,
напук се чувствам все по-стар.

Дълбоко в мене е нощта,
онази – лека и свободна.
Летиме по повърхността
аз, ти и реалността съдбовна.

07.03.2006г. 23:58 ч.

Аз и Ти

Аз съм ти и ти си аз,
Толкова чувство в тази мисъл.
Сияе любовта във нас
и азът губи своя смисъл.

Но кой съм аз, коя си ти?
И струва ли си да изчезнеш
в обятията на тез мечти
и себе си да пренебрегнеш?

Без теб роден съм, без теб и ще умра.
Остава ми животът само.
Нима ще трябва да се спра,
нима страданието е по-голямо?

Не, смисълът във мен се ражда
в уханието на тиха светлина...
натам сърцето ме отвежда,
в измислена, но съвършена красота.

16.01.2004г. 03:21 ч.

Въпроси

И ето полъхът безжизнен
разсейва се сред бледата мъгла.
Усещам се, летя безгрижен,
унесен в собствената самота.

Дали започва всичко или свършва,
дали към всичко се стремя?
Себе си ли искам да прекърша,
или със себе си да полетя?

Дали копнежът, дали страстта,
онази вечната илюзия...
Погубва ли ме любовта,
или обрича ме на себелюбие?

А свети нежно във душата ми
мечтата, погледът, усмивката...
Нещо ли съм или всичко във очите ти?
Защо ли питам, остава ми молитвата.

17.12.2003г. 00.40 ч.

...

Частица смисъл в реалността...
Реалност в тази пак частица...
Безброи страници в пръстта...
Обречени без своята корица...

Лек полъх в тоя миг заблуда...
Диханието на една мечта...
Безмълвна пред страха пробуден...
В захвърлени, накъсани листа...

Във бледа сянка на надежда...
Надежда за една ръка...
Една ръка в мастилена одежда...
Мастило на една съдба...

Полет в бездната на реалността...
Безумието на един пилот...
Безкрайно търсене на реалността...
В частицата наречена живот...

14.02.2003г. 00:30 ч.

Life is the best movie to watch...