Този град не може да се нарисува.
Улици с дъх на сладка меланхолия и цвят на кестени.
Губиш се след всеки ъгъл и неусетно преоткриваш себе си.
Този град краде душата ти, изпява я и ти я връща.
От този град си тръгваш бос, охлузен и свободен, а ако се върнеш е завинаги.

Пишем си често. Уви, рядко четем.. хора-недодялано умни, други-късно пораснали.. вървим рамо до рамо, дишаме заедно, обичаме разделени, живеем различни.. искаме повече, а даваме по-малко.. можем, но не вярваме.. Вижте светлината в очите на ближния! Ако я няма, създайте я! Срам ме е да се срамувам от истината. Кога ще се научим да сме искрено скромни?!?

I imagine now, that i have more power, more clear perspective, more wisdom.. i can now see people as what they are, read the lines not yet writen, know the things not meant to be known :) and it's so ridiculously funny and absurd. The idea of life.. one may only try and feel the beauty of trying

I’m a random bit of consciousness in a beautiful space of time

"The objective world simply is, it does not happen. Only to the gaze of my consciousness, crawling upward along the life line of my body, does a section of this world come to life as a fleeting image in space which continuously changes in time."
Hermann Weyl

Learn to love your fears and they will learn to fear you.

I am in the labyrinth of life..
You are here..
We follow each other..
It doesn't matter where we go..
I'm just happy to hold your hand