Родих се в тишината на нощта,
отвлечен и безумно сам.
Надникнах плахо в пропастта,
поисках и видях се там..
летящ към нищото с наслада,
с надежда сляпа в лудостта си,
че болката със мен пропада,
че горда е душата, а не проси
останки от фалшива вечност,
мъгла от сенки, празнота.
В отчаяна илюзия се врече
наивността, стархът от самота.
Не вижда ли обърканото его,
че да скърби абсурдно е, дори лудо,
че утрото донесло е за него
безкрайна свобода, най истинското чудо.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар