Мокра болка

Някак странно бие моето сърце,
при все, че вчера те видях
и полетях, и чувствах се перце,
а ти дъжд беше и аз не те разбрах.

Но не топъл и желан в полето,
а лепкав и суров в града,
където просмука се в перцето
и вместо на небето, запрати го в калта.

Мечтите смели, сякаш детски
удавиха се тихо в теб, в нощта.
В мъглата думите ти резки
сълзите сляха със дъжда.

Не искам празни мисли и вода,
а пак усмивка на лицето.
Нима теб трябва да виня
щом сам отворих си сърцето...

10.08.2006г. 15:36 ч.